На 15-ти август в Калофер се състоя поредният Празник на калоферската дантела. Местен занаят, превърнат в изкуство и разнесъл славата на сръчните и умели калоферки.
Празникът бе осъществен с подкрепата на Община Карлово и открит от заместник-кмета на общината г-н Антон Минев. Основни организатори бяха Народно читалище „Хр.Ботев-1869“- Калофер и Национален музей „Христо Ботев“- Калофер.
Празникът премина в присъствието на множество калоферци и гости. Богатата програма включваше плетене на дантела на открито, музикални изпълнения на струнно трио „София класик“ и елегантно дефиле на дрехи с калоферска дантела, представено от красиви и очарователни момичета от Калофер.
Специален почетен знак за изключителни заслуги към калоферската дантела беше връчен на деветдесет-годишната баба Тинка Барбова, която удостои с присъствието си празника и прие с благодарност оказаното признание.
След официалната част всички присъстващи бяха поканени да посетят изложбата на калоферска дантела в конферентната зала на читалището, където бяха оформени две изложбени експозиции – на гостуващата група за занаяти „СедянкаТа“- София и експонати от личния фонд на калоферския художник-изкуствовед Васил Опев.
Протече дискусия за бъдещето на калоферската дантела и за Калофер – като място за среща с това великолепно и омагьосващо изкуство. Изложбата в читалищната зала продължи да събира почитатели на дантелата до ранните вечерни часове.
Източник: Светла Йовева
Ревю на калоферска дантела
снимки: Тодор Недев
Изложба на калоферска дантела
снимки: Седянката, Богдана Бакалова



































































Уважавам и подкрепям тази българска традиция – занапред да продължава да се пази и развива в града на Ботев. Уникални произведения на изкуството и българските занаяти, с които се гордея и смело мога да се назова българка. Не мога да се примиря обаче с присъстващите масонски символи, които обезпокояващо са все по-често срещани в Божиите православни храмове и църкви, един от които е вашият манастир. Моля не само Св. Синод, но и кмета на общината и гражданите за тяхното богоугодно дело за окончателното разчистване на тези негативни символи от лицето на българските православни храмове. Друго, което не е особено българска традиция, е присъствието на къси гащи и поли в рекламата на калоферската традиционна дантела. Не е типично за нашите жени по онова време и мисля, че младите, когато се представят особено на такива празници, задължително трябва да спазват тези правила за уважение не само на прадедите преди нас, но и за тяхно собствено уважение и достойнство. Скромността повече краси човека и българската жена.