Подобно на всички планинци и калоферци се отличават с религиозен дух и твърдо спазват православните традиции. В това малко планинско градче са изградени шест църкви, два манастира и три метоха.

В центъра се издига най-големият храм „Успение на Св. Богородица“, построен през 1848 г. Северозападно от него, под сводеста постройка с колони, е лечебното аязмо. До него е поставена мраморна плоча, отбелязваща родното място на Ботев. Той се ражда в една от стаите на стария светогорски метох и училище, намирали се около църквата.

Храм „Успение на Св. Богородица“

На левия бряг на река Тунджа, на висока площадка се извисява църквата „Св. Архангел Михаил“. Сградата е голяма по обем, доминира над града и се вижда от пътя, влизащ в него. Графично изображение на храма илюстрира разказ за Калофер на Феликс Каниц в „Histoire de la guerre d’Orient 1877-1878“ и „Donau – Bulgarien und der Balkan“.

Църква „Св. Архангел Михаил“

В олтарното пространство са запазени стенописи, работени от Георги Данчов-Зографина през 1870-1871 г. Над западната, главна входна врата, в три ниши, са запазени образите на покровителите на храма – Св. Петка, Св. Архангел Михаил и Св. Св. Кирил и Методий. В сегашния си вид църквата е изградена от Уста Генчо от Трявна.

Единствената църква на десния бряг на Тунджа е „Св. Атанас“. В тимпана на апсидния прозорец е зазидана мраморна плоча с релефна резба и надпис от 1842 г. Особено интересен е иконостасът  на храма. Той е изработен от мрамор, дарен от калоферските абаджии в Цариград и е пренесен оттам с волски каруци.

Църква „Св. Атанас“