Христо Ботев

В българската история Калофер завинаги остава свързан с най-великия свой син Христо Ботев – гениален поет и войвода, блестящ публицист, един от ръководителите на българското национално-освободително движение.

Христо Ботьов Петков е роден на 6 януари 1848 г. (нов стил, 25 декември 1847 г. по стар стил) в една от стаите на старото училище, намирало се в храма „Св. Богородица“ в центъра на Калофер. Баща му е известният даскал Ботьо Петков, а майка му – Иванка Ботева, за която съвременниците казват, че била прочута със своята хубост, гордост и силен дух. Ботев е първото от общо деветте деца в семейството. Друго голямо име от фамилията e на брата на Христо – Кирил, който, макар и да остава в сянката на батко си, безспорно изиграва роля в събитията, свързани с революционното движение.

botio-petkov         botev-maika

Ботьо Петков                     Ивана Дрянкова

Малкият Христо започва образованието си в Карлово, където през 1854 г. се премества да учителства баща му Ботьо Петков. През 1858 г. обаче семейството се завръща в родния Калофер и момчето постъпва в местното трикласно училище, където отново учител е баща му.

Botev-kashta
Къщата-музей на Ботев в Калофер

Дълго време Ботьо Петков се опитва да изпрати сина си да учи в Русия с помощта на Найден Геров, негов познат от Одеса, който е станал известен просветен деец и руски вицеконсул в Пловдив. Това се случва през есента на 1863 г., когато Христо Ботев получава стипендия от руското правителство и заминава за Одеса. Тук под влиянието на различни руски автори започва да изгражда своя стил на писане и прави първите си поетични опити. Постъпва във Втора гимназия като „волнослушател“, но трудно се вписва в учебната дейност. Не минават и две години преди енергичният и буен Христо да бъде изключен от учебното заведение.  Причината – „липса на интерес към учебната програма“. Стипендията му е прекратена и той получава еднократна сума, за да се прибере в България. Въпреки това Ботев остава в Одеса, издържайки се с преподаването на частни уроци.

През 1866 г. Христо Ботев е назначен за учител в Задунаево, българско село в руската част на Южна Бесарабия, където прекарва няколко месеца. В началото на 1867 г. получава известие, че баща му е тежко болен, и се връща в Калофер. По това време е публикувано и първото му стихотворение – „Майце си“, с подкрепата на Петко Рачов Славейков и неговия вестник „Гайда“.

През май 1867 г. Ботев произнася пламенна реч по случай деня на славянските първоучители Св. св. Кирил и Методий. Заради опасността да бъде заловен от турските власти е принуден да напусне Калофер и заминава за Румъния. Живее в различни градове – Букурещ, Браила, Александрия, Измаил и Галац. Именно във Влашко осъществява и първите си сериозни контакти с български революционери – успява да се сближи значително със Стефан Караджа и Хаджи Димитър. По време на пребиваването си в Румъния Ботев се оформя напълно като характер и обединява в личността си качествата на истински борец и революционер. През 1868 г. се записва в четата на Жельо войвода, която трябва да премине Дунав и да навлезе в поробените български територии. По този повод написва едно от емблематичните си произведения – „На прощаване“. По различни причини обаче четата се разпуска и не изпълнява целта си.

Ботев продължава престоя си във Влашко. Постъпва в медицинското училище в Букурещ, но липсата на средства го принуждава да напусне. Останал без никакви пари, той е принуден да мизерства и да живее в оскъдица. Прекарва изключително тежка зима в една изоставена вятърна мелница край града, където живее заедно с Апостола – Васил Левски. Ботев остава удивен от способността на Дякона да издържа на тежките изпитания, на които е подложен.

botev kolajВ следващите две години младият Христо продължава своя динамичен живот. Той работи на различни места, пътува много, но през цялото време поддържа контакти с революционните дейци. През 1871 г. във връзка с дейността на руския бунтовник Н. Ф. Меледин Ботев е задържан и лежи два месеца във Фокшанския затвор. След като излиза отново на свобода, се завръща в Букурещ и започва да издава своя първи вестник „Дума на българските емигранти“. Идеите, изразени в него, обаче му докарват нови неприятности – той е арестуван и затворен за конспиративна революционна дейност и отново е пратен във Фокшанския затвор. След застъпничеството на Васил Левски и Любен Каравелов е освободен. Започва работа като печатар, пише във вестниците „Свобода“ и по-късно „Независимост“, а през 1873 г. издава сатиричния вестник „Будилник“.

През 1874 г. е поканен да участва в общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК), където е избран за секретар на организацията. Ботев постъпва като учител в българското училище в Букурещ, а междувременно продължава най-активно революционната си дейност. Издава нов бунтовен вестник – „Знаме“, от декември 1874 г. На следващата година превежда различни книги с теории за произхода на българите, а през юли сключва и граждански брак с българката Венета. През септември съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“ и „Стенен календар за 1876 година“ със стихотворението „Обесването на Васил Левски“. През април 1876-а се ражда дъщерята на Христо Ботев и Венета – Иванка.

2005-s-botev_621x600
Ботев и Левски

Енергичната революционна дейност на Христо Ботев след 1873 г. се оказва една от основите на национално-освободителното движение. Историците се обединяват около твърдението, че причината за неговия устрем е именно обесването на Апостола през същата година. С убийството на Левски върху организацията е нанесен съкрушителен удар. Действията на Любен Каравелов започват да стават колебливи, във възгледите си като че ли той започва да симпатизира повече на т. нар. „стари“  (те защитават по-умерените форми на борба срещу Портата, проявяват недоверие към въоръжените акции и лансират реформаторски проекти за решаване на българския политически въпрос) – нещо, което отблъсква буйния характер на Ботев. Именно в този момент изпадналият в криза БРЦК има нужда от здрава ръка. Точно тогава организацията –  за добро или за зло, е оглавена от самия Ботев.

Като революционер Ботев е продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Според него единственото радикално средство за разрешаване на националния въпрос е революцията. Ботев е за балканска федерация като средство, което би съдействало за разрешаване на националния въпрос на Балканите. Той се обявява за радикалната революционна борба за сметка на „просветителната“ идеология, против експлоатацията на по-слабите в социално отношение от страна на по-силните. В международен план Ботев защитава Парижката комуна (1871), познава лично редица руски революционери от своето време, чете Дарвин, Маркс, Бакунин и др.

Hristo-Botev-circa-1875
Портрет на Ботев ок. 1875 г.

След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 г. БРЦК под ръководството на Ботев започва подготовката на въстание и в България.  За тази цел Ботев е изпратен в Русия да събира средства и оръжие, както и да доведе оттам войводата Филип Тотю. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех довеждат до сериозни разногласия в БРЦК, в резултат на което през 1875 г. председателят подава оставка и се стига до разпускане на организацията. След създаването на Гюргевския революционен комитет  Ботев установява контакт с неговите членове.  През май 1876 г. той започва редактирането на последния свой вестник „Нова България“, от който успява да издаде само един брой.

Когато новината за кървавото потушаване на Априлското въстание и хилядите жертви стига до Ботев, той решава да посвети последните дни от живота си на един героичен подвиг, който да остави дирята си във времето и да бъде запомнен навеки от всички българи. Сам организира чета, оглавява я и потегля към родината. Българите стигат до Гюргево, откъдето на 16 май се качват на борда на кораба „Радецки“.

Параходът "Радецки"
Параходът „Радецки“

Още на следващия ден превземат плавателния съд. Ботев излиза на палубата, придружен от Никола Войновски и Димитър Икономов, облечени в униформи, с калпаци на главите, а над челата им блести българският лъв. Държат револвер в лявата и сабя в дясната ръка. Според някои сигналът, който Ботев дава, е вик „На оръжие, момчета” , според други сигналът е три изсвирвания със свирка. След даването му настъпва масово оживление. Четниците за секунди захвърлят старите дрехи и обличат униформите. Нетърпеливи, те не могат да дочакат отварянето на сандъците. Започват да ги разбиват и да вадят оръжието. За минути от мирни пътници се превръщат в добре въоръжена войскова част. Принуждават капитан Дагоберт Енглендер да акостира на българския бряг.

След превземането на парахода Ботевите четници слизат на брега при Козлодуй и се отправят към Балкана. Въпреки очакванията обаче недостатъчно българи се присъединяват към бунтовниците, народът все още е наплашен от ужаса на Априлското въстание. Христо Ботев и доверениците му водят поредица боеве с османската потеря, като постепенно се оттеглят към планината.

На 2 юни 1876 г. в сърцето на Балкана – подножието на връх Вола в Стара планина, след края на сражението куршум пронизва Ботев. И до днес не спират споровете дали е бил убит от турчин или е бил предаден от свои. На този ден поробената, пропита с кръв българска земя се прощава с още един от своите велики синове. Христо Ботев посвещава цялото свое съществуване, своята младост, своята сила и своята смърт на идеала за майка България!

Всяка година на датата на неговата гибел – 2 юни, отдаваме почит към паметта на Ботев и всички, загинали за свободата на родината.

Ето част от  творчеството на революционера-поет, стихове, оставили белег в сърцата на всички истински родолюбци: „Майце си“; „Към брата си“; „На прощаване“; „Елегия“; „Делба“; „До моето първо либе“; „Хайдути“; „Пристанала“; „Борба“; „Странник“; „Гергьовден“; „Патриот“; „Хаджи Димитър“; „В механата“; „Моята молитва“; „Зададе се облак темен“; „Ней“; „Обесването на Васил Левски“; „Защо не съм…?“; „Послание“.

Източник: Музей „Христо Ботев“, Калофер и Bulgarianhistory.org

Видео визитка на Христо Ботев: тук

Стихотворение

НА БОТЕВ

Наистина ли си на двадесет и осем…

Наистина ли – млад и омагьосан –
от своята любов необяснима
гладуваш във онази люта зима
и правиш триста върли поразии
на българските влашки чорбаджии
и пиеш вино и захвърляш чаши
по хилядите патриоти наши,
дето могат само да говорят
и не могат само да се борят.

А ти си млад, на двадесет и осем…
Но в теб въпроси страшни се кръстосват.
Във теб изгаря и във теб се ражда
космична мъка и космична жажда
и ти – прогледнал чак отвъд, далече –
мълчиш и пишеш сам :”Настане вечер…”

А ти си нежен и сантиментален
във този век ужасен и брутален.
Навярно там, на другата планета
ти би възпявал своята Венета,
не би така отчаяно се люшкал
между стиха и сабята хайдушка,
защото няма никаква причина
освен една – със името Родина.

Кажи ми, в таз борба, тъй страшно кратка,
наистина ли и смъртта е сладка
и там, сред пролетните горски листи
наистина ли ти не се замисли
поне за миг, поне за малко време,
че жив ще бъде този, който дреме,
а ти ще бъдеш мъртъв и безчувствен
и после – вълк и самодивски устни…

Не. Ти си мислил. Ето писъмцето,
което почва с
“Мила ми Венето…”,
което свършва не със вик, не с дума
а с парещата песен на куршума.
И тази песен, чувствам, продължава
да ни окриля или натъжава.
Макар и страшна, и макар опасна,
тя все пак е наистина прекрасна,
от смърт родена – тя е вече жива
и знам – абсурдно е, но е щастлива,
защото няма никаква причина
освен една – със името Родина.

1968 г.

от Недялко Йорданов

„Някога, през много далечната 1968 година, когато станах на 28 години, потресен открих, че всъщност Ботев е мой връстник, който е живял толкова малко… Тогава някакси го погледнах с друг поглед и се поставих на неговото място… И написах това стихотворение.“ Н. Й.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Опознай Калофер!