История

Калофер възниква като нов град към средата на XVI в. Оттогава датират преписките в ръкописи и старопечатни книги, в които се споменава името на селището. Неговото създаване е свързано с легенда, обвеяна с героизъм и романтика.

Из непроходимите урви и вековни гори скитала дружината на Калифер войвода. В многобройните битки с поробителя те отстоявали българската свобода и крепели духа на народа. За да спре непрестанните набези на непокорните българи, султанът разрешил на Калифер да създаде свое селище на територията, която успее да обиколи за един ден на кон.

Избрал войводата хубаво място сред гъстите гори край Тунджа, изградили юнаците му хубави къщи, грабнали си красиви сопотски моми и създали ново селище, за чудо и приказ. Легенда ли е, истина ли е – никой не знае… Но такава е съхранената в народната памет история на китния и живописен Алтън Калофер, превърнал се в гордостта на Стремската долина.

Икономическият просперитет, относителната политическа самостоятелност и преди всичко „окопитените“ честни и работливи калоферци превръщат своя град в един от центровете на Българското национално възраждане.

istoriya-kalofer-02

Калофер преживява истински стопански разцвет през XIX в., когато се утвърждава като гайтанджийско и абаджийско средище, и в един от центровете на розопроизводството в Карловския край. Едни от най-видните търговци и занаятчии в Цариград, Одеса, Букурещ и Виена били калоферци. Богатите фамилии Тъпчилещови, Тошкович, Золотович разнасяли славата на малкия подбалкански градец.

„Когато на следнята сутрин разгледах откъм юг любезния Калофер в блясъка на пълната слънчева светлина, обкръжен от най-ясно синьо лъчезарно небе, с красиви към прохода и амфитеатрално разположени и с лози и овощни дървеса обрасли къщи и с високи метоси и черкови с лъчезарни кубета – сторими се, че гледам едно италианско градче.“ Феликс Каниц

Повишеното материално благосъстояние на населението и щедрите дарения на калоферските търговци и занаятчии, позволяват отделянето на значителни средства за развитието на образованието. Градът се превръща в люлка на новобългарското образование.

Безспорната му слава като един от центровете на просвещение е свързана с името на големия книжовник, блестящ преводач и автор на учебници – Ботьо Петков. Негова е инициативата за изграждането на новото Мъжко класно училище, останало в историята като Даскал Ботевото училище (сега превърнато в музей“).

„Учител Ботя стоял по-горе от всички там калоферци, па и от всички почти дотогавашни учители. Нещо повече: по онова време рядко имало учители като него у цяло Българско“.

istoriya-kalofer-03

В навечерието на Освобождението Калофер е процъфтяващ град с 5-6 хиляди жители.

На 26 юли 1877 г. градът с прозвището „Алтън Калофер“, наричан още перлата на Стремската долина, е напълно опожарен и сринат до основи. 618 души са безмилостно изклани, а през следващите месеци от студ, глад и епидемии умират общо 1100 души.

Оцелелите от зверствата на поробителите и ужасите на войната се завръщат и заварват родния си град в руини. И отново непримиримият български дух им помага да съградят от пепелищата нов град.

Но преди да издигнат домовете си, калоферци възстановяват училището и църквите си, защото знаят, че духовността е тази сила, която ще ги крепи през всичките им изпитания напред във времето.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Опознай Калофер!