Генерал-лейтенант Кирил Ботев

Кирил Ботев е роден на 20 април 1856 г. в Карлово, където баща му – видният възрожденски даскал Ботьо Петков през това време учителства. Две години по-късно, през 1858 г., той се премества в Алтън Калофер. Именно тук, в града край бистрата Тунджа, преминава детството на Кирил.

През есента на 1863 г. той постъпва ученик в местното начално училище. След това продължава своето обучение в класното училище. Участва в редактирането на школските вестници „Бръмбар“, „Искра“ и „Око“. Прави стихотворни опити, в които жигосва местните чорбаджии в турската власт.
След преждевременната смърт на баща му през 1869 г. семейството му изпада в тежко материално положение.

През 1871 г. Кирил завършва калоферското класно училище. С помощта на пловдивския книжар и издател Драган Манчов, през есента на 1872 г. отива в село Голямо Белово, Пазарджишко и започва работата като учител. След кратко даскалуване той напуска селото и през 1874 г. се отправя към Одрин, където постъпва в местната католическа гимназия.
Възмутен от опитите на учителите да наложат католицизма на учениците, след като завършва първата година от своето обучение Кирил Ботев решава да емигрира в Румъния при бате си Христо. Преди да избяга прави опит със своите другари да подпали училището, но пожарът бил забелязан и потушен.

General-Kiril_Botev-04
Христо Ботев и неговите братя, Кирил е в средата

През есента на 1874 г. Кирил е вече в Букурещ при по-големите си братя Христо и Стефан Ботеви. След двегодишен престой в румънската столица той заминава за Гюргево, където е назначен за учител в българското училище. В свободното си време разпространява календара с образа на Васил Левски, вестници и брошури, печатани в печатницата на Любен Каравелов и помага на Сидер войвода да закупи оръжие за предстоящото въстание в България.

След смъртта на Апостола шепа луди глави решават на свое заседание в Гюргево, в късната есен на 1875 г., да вдигнат през пролетта на 1876 г. българите на въстание срещу угнетяващия феодално-деспотичен гнет на османските поробители. Революционната емиграция във Влашко приема присърце тази идея. Христо Ботев решава да организира чета от 200 юнака, с която да подпомогне предстоящото въстание. Между първите, които се записват в нея е неговият по-малък брат Кирил.

Когато войводата отива да се прости със своята майка Иванка, с непогрешимия си майчин инстинкт тя разбрала, че чедото ѝ отива да стори курбан за свободата на поробеното си Отечество. Прегърнала го и през сълзи му рекла: „Христо, Кирила да не вземаш! Няма да ти простя, ако го вземеш!“, след което се строполила в несвяст.

General-Kiril_Botev-02Ала Кирил вече бил на пристанището в Турну Мъгуреле, преоблечен като градинар, очаквайки със своите тридесет другари идването на австро-унгарския параход „Радецки“. В дървените им сандъци вместо мотики и търнокопи, лежало оръжието на четата. На кея го изпратил по-големият му брат Стефан – туберкулозата, от която страдал, не му позволила да последва Кирил и Христо. Кирил му заръчал да се грижи за майка им, ако нещо се случи с тях.

На козлодуйския бряг, където акостирал корабът, всички ботеви четници коленичели и целунали родната земя, заклевайки се да умрат за нейната свобода. След това се отправили към дебрите на Врачанския Балкан.

Някъде при Милин камък Кирил Ботев заедно със своите другари Иваница Данчов и Мито Цветков загубват дирите на четата и се откъсват от нея. Тежко болният Кирил предлага групата да се придвижи към Враца, но поради засиленото турско присъствие в района опитът им пропада. Много скоро от тях се отделя и Мито Цветков. Това кара Кирил Ботев и Иваница Данчов няколко дена да се крият във врачанските лозя.

По-късно, с помощта на верни ятаци от село Осъм, Врачанско, те се отправят към Дунава, за да се прехвърлят на румънския бряг. В Лом се крият четири дни в къщата на местния учител Димитър Маринов. При опит да преминат Дунав, те са арестувани на пристанището от турската полиция и отведени във Видин. След 23 денонощия са изпратени с окови в Русчук /Русе/, където са изправени пред турски съд.

След разгрома на Ботевата чета във Врачанския Балкан, тук са изпратени заловените четници. Блестящата им защита от адвоката Илия Цанов, както и решителната намеса на консулите на Великите сили, са причина съдът да смекчи присъдите и вместо смърт да поиска доживотна каторга. Кирил Ботев е осъден на 15 години каторга. Заедно със своите другари е изпратен в Цариградския затвор. Тук се разболява от тифус и когато е прехвърлен заедно с още 12 души с кораб в крепостта Сен-Жан Д’Акр в Сирия е с напълно разбито здраве.

След завършване на Руско-турската война (1877-1878 г.), съгласно подписания на 3 март 1878 г. Сан-Стефански мирен договор между Османската империя и Русия, на заточените българи в Анадола е дадена амнистия. Не всички обаче са освободени от нея. С помощта на граф Игнатиев Кирил Ботев пристига в България на 7 април 1878 г. Той решава да се отдаде на учителското поприще във Враца. Още същата година обаче заминава за Пловдив, за да изкара курс за секретари на окръжните управители.

Когато Кирил пристига в Пловдив, той разбира, че курсът е завършил и решава да постъпи в Командата на волноопределяющите се. По-късно заедно със своите другари от Командата постъпва в откритото в София Военно училище. Завършва го с първия випуск на 10 май 1879 г. и започва офицерската си служба като кавалерийски под-поручик и командир на взвод в конната сотня на Учебния батальон на Източнорумелийската милиция в Пловдив.

Когато бандити, водени от руския капитан Узатие, ограбват край Пловдив и убиват майката на генерал Михаил Скобелев, командването на Източнорумелийската милиция възлага на Кирил Ботев да арестува със своите кавалеристи убиеца, укрил се в село Фердинанд /Дермендере/. Кирил се справя с тази задача блестящо.

В края на 1880 г. той се сгодява за госпожица Добра Брегова. От щаба на Източнорумелийската милиция го изпращат да учи в Офицерската Кавалерийска школа в град Сомюр, Франция. Тук научава изненадващо, че е починала неговата годеница, което преобръща душевния му мир. В края на 1882 г. той завършва кавалерийската школа в Сомюр и кандидатства в Генералщабната военна академия в Белгия.

В Брюксел се залюбва с красивата белгийска аристократка Мари Оли дьо ла Розиер. След Съединението на България от 6 септември 1885 г. и нагнетената обстановка в България капитан Кирил Ботев прекъсва своето обучение в Брюксел и се завръща у нас. Назначен е за командир на Конната бригада, която е дислоцирана на турската граница, в Търново Сеймен /днешният Симеоновград/.

Но войната нахлува в българските предели не от юг, а от запад, откъм Сърбия. За командир на Конната бригада е назначен капитан Димитриев, а капитан Кирил Ботев се заема лично с формирането на Четвърти конен полк, за чиито командир е назначен. С конете на този полк, без седла, са пренесени стотици пехотинци от турската граница до Сливница, където се разиграва решителното сражение със сърбите. Пристигайки на Сливница капитан Ботев е назначен за началник на Трънския отряд, който действа на левия фланг на Сливнишката позиция.

В разгара на боевете той научава за смъртоносното раняване на неговия по-малък брат, портупей-юнкер Боян Ботев и успява да го завари все още жив в една софийска болница. Той умира от раните си в неговите ръце.

При пренасянето на бойните действия на сръбска земя, капитан Кирил Ботев е оставен в разпореждане на началника на Генералния щаб на войската, капитан Рачо Петров. Той получава задача да сформира бойно формирование от доброволческите чети, пристигащи постоянно от вътрешността на страната. С така подготвения резерв, дислоциран около град Трън, той трябва да подкрепи обезкървените от бойните действия части на армията, в случай че войната се затегне и продължи.

Българското главно командване си давало ясна сметка, че за пълния разгром на противника ще трябват още сили, тъй като част от южнобългарските войски били съсредоточени в Тракия за отбиване на евентуален турски удар.

След победите при Сливница, Драгоман, Цариброд и Пирот в щаба на българската войска пристига австро-унгарският посланик в Белград граф Кевенхюлер-Меч, който заявява на младия български княз Александър Батенберг, че ако българите продължат своето настъпление към Ниш и Белград, на пътя си ще срещнат освен сръбски и австро-унгарски императорски войски. И това е краят на войната! За участието в бойните действия ротмистър Кирил Ботев е награден от княз Александър Батенберг със сребърен медал.

След войната Кирил Ботев е назначен за пръв командир на Трети конен полк в Пловдив. Със заповед от 30 юни 1889 г. майор Ботев заминава за Брюксел, където довършва на следващата година своето образование в генералщабната военна академия. От 1891 до 1897 г. Кирил Ботев е началник на Военното училище. На 2 август 1895 г. е повишен в звание полковник. На 15 ноември 1900 г. е повишен в звание генерал-майор и е назначен за командир на Трета пехотна Балканска дивизия.

Княз Фердинанд го назначава за член на своята свита и флигел-адютант. При едно от посещенията на княза в Калофер, местният гъдулар и зевзек дядо Стойко Гената, автор на песента „Топчето пукна“, раздразнил Фердинанд и свитата му с песента: „Засвириха гайдите, задумкаха тъпани, на хорото се хванаха главните, отстрани гледаха гладните!“

От 3 април 1910 до 1 януари 1912 г. генерал Кирил Ботев отново е началник на Военното училище. На 2 август 1912 г. е между първите български генерали, повишени от цар Фердинанд в звание генерал-лейтенант.

През Балканската война (1912-1913 г.) Кирил Ботев е генерал за поръчки към Главната квартира на Българската армия. През Междусъюзническата война (1913 г.) е заместник министър на войната в правителството на д-р Стоян Данев. През 1914 г. генерал-лейтенант Кирил Ботев е назначен за началник на всички военно-учебни заведения в България. На тази длъжност, след 35 години доблестна служба, той преминава в запаса.

Генерал Кирил Ботев е награждаван многократно с високи войнски отличия. Той е кавалер на военния орден „За храброст“ – IV степен, „Св. Александър“ с мечове – IV степен и без мечове – II степен, Орден „За военни заслуги“ – I степен. Освен тях е удостоен с много сръбски, румънски, германски и турски ордени.

След Първата световна война (1915-1918 г.) живо се интересува от положението на българите, останали съгласно Ньойския мирен договор зад пределите на страната. Пише и публикува стихове във вестник „Отечество“ и други вестници. Със своята съпруга нямат щастието да имат собствено дете, затова си осиновяват момче и го кръщават Христо. Той продължава войската традиция на своя именит баща. Служи като офицер в Лейбгвардейския конен полк и умира на 14 февруари 1956 г.

Любопитните софиянци можели да видят често, разхождайки се по улица „Шипка“, един възрастен мъж с прошарени коси и брада, старателно да прекопава зюмбюлите и розите в своята градина. Този достолепен господин, облечен в работни дрехи, бил прославения български военноначалник, харамия, каторжник и поет Кирил Ботев.

Запасният генерал обичал да излиза на излет из Витоша или до Искър. Ходел на лов и риболов с приятели. Занимавал се с лозарство, пчеларство и градинарство. Често се запилявал с дни по Стара планина. Посещавал Калофер. Въз основа на неговите спомени е реставрирана през 1942 г. къщата на даскал Ботьо Петков в Калофер, в която той живее със семейството си .

General-Kiril_Botev-03На 30 януари 1935 г. съпругата му умира и е погребана в София. На 88-годишна възраст, на 4 февруари 1944 г., старият генерал склопва завинаги своите очи в село Студена, Пернишко, където е евакуиран, заради англо-американските бомбардировки над столицата. Погребан е в старите софийски централни гробища – в парцела, в който са погребани дъщерята на Христо Ботев – Иванка, съпругата на генерал Кирил Ботев – Мари, и майка му Иванка. Тленните останки на стария воин са положени в гроба на Иванка Ботева.

Със своя дълъг и превратен живот генерал-лейтенант Кирил Ботев се превърна в истински образец на пламенно родолюбив българин, притежаващ висок интелект и посветен на всеотдайна служба на народ и родина!

Автор: д-р Петър Ненков

Опознай Калофер!