Калофер чества Деня на народните будители

Будни жители на Калофер, бивши и настоящи учители и общественици отбелязаха Деня на народните будители в града на поета и революционер Христо Ботев. По този повод те поднесоха цветя пред барелефа на техния съгражданин Никола Начов, който е единственият академик в България със средно образование и пред паметника на даскал Ботьо, български просветен деец и учител, съпруг на Иванка Ботева и баща на революционера Христо Ботев.

Никола Начов (на снимката горе) е роден на 20 септември 1859 г. в Калофер. От малък остава сирак. Отглеждат го дядо му чорбаджи Недьо Начоолу и вуйчо му Стойчо Бешикташлиев. След завършване на взаимното и на класното училище в родния си град и Габрово завършва Пловдивската гимназия. Вуйчо на писателката Яна Язова, която ползва капиталните му трудове „Калофер в миналото“ и други при написване на трилогията си „Балкани“.

През 1885 г. участва в Сръбско-българската война в легиона на студентите.Става учител в Перущица. От 1886 г. в продължение на пет години е учител в Земеделското училище в Садово. От 1891 г. е учител в София. На учителската професия Никола Начов отдава тридесет години от своя живот. През 1904 г. основава Калоферската културно-просветна дружба в София. Член на Правописната комисия при Министерството на народното просвещение. Библиотекар в библиотеката на Софийския университет. Бил е признат за дописен член на Българското книжовно дружество през 1884 г. и по същото време получил дипломата си за средно образование.

По-късно, макар и със средно образование, през 1906 г. Никола Начов е избран за „действителен член на БКД“ (днес равносилно на „академик“ на БАН). От 1917 г. е член на Съюза на българските учени, писатели и художници. От 1920 г. е член на книжовния комитет на Славянска беседа. От 1922 г. до 1928 г. е пазител на университетската библиотека. Умира на 29 септември 1940 г. в София на 81-годишна възраст.

Ботьо Петков е роден през 1815 г. в Карлово в семейството на Петко Христов, собственик на кръчма.Основното си образование получава при прочутия по онова време учител Райно Попович. През 1839 г. става учител в Калофер на мястото на Неофит Бозвели, но малко по-късно калоферската община го изпраща в Одеса, където учи в духовната семинария.

Връща се в Калофер като учител през 1844 г., а в края на 1845 г. се жени за калоферката Иванка Дрянкова (1823-1911). В Калофер Ботьо Петков става инициатор на изграждането на нова сграда за училището, но през 1854 г. влиза в конфликт с общината, опитвайки се да получи значителен аванс, с който да издаде книгата си „Критически изследвания за историята българска“, след което се премества в Карлово. През 1858 г. обвинява управата на карловската община, че се опитва да си присвои пари, завещани за училището, след което се връща в Калофер.

Ботьо Петков превежда книги и учебни помагала от руски и гръцки език. Сред неговите ученици е писателят Иван Вазов и екзарх Йосиф. Ботьо Петков почива през 1869 г. Родната къща на Ботьо Петков в Карлово е била запазена през годините и днес в нея се помещава документална експозиция, посветена на дейността му.

Източник: Karlovopress.com

(Visited 101 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.